- Откъде намираш тази неизчерпаема енергия, Диомов? Няма ли за теб умора, разочарование, досада?
- Не, не ми е досадно в никакъв случай! Интересно ми е.Разочарованията ми са много, но те не се отразяват на работата. Продължавам да вярвам в добрите неща. Продължавам да вярвам, че с моите мънички песни мога да помогна на хората, които ги слушат.Да, понякога се чувствам уморен, но това е сладка умора. И аз я предизвиквам. Защото когато се окаже време, в което нямам какво да работя се чувствам най-зле.И обратно.
- Зная, че едва откъсна малко време за днешната ни среща, разкажи по-подробно с какво се занимаваш в момента?
- От няколко месеца подготвям Коледен спектакъл, който ще се казва”Дванадесет коледни картички”и ще бъде изнесен в операта на Бургас на 14 декември.Концерта ще бъде заснет от БТВ и излъчен в националния ефир около Коледа.Ще участват певци, с които работя вече дълги години-Ваня Костова, Тони Димитрова, новата ми група”Петте сезона”, детските формации „Врабчетата” и „Песъчинки”,”Горещ пясък” и др. Искам спектакълът да зарадва бургазлии.
- Новата ти гордост безспорно е група „Петте сезона”, по-талантливи ли са те от тези, с които си работил досега и въобще какво очакваш от тях?
- Не, те просто са по-млади.Големи сладури са, много си ги обичам и ако мога да се похваля с нещо през последните две години, това което ми носи голяма радост и удовлетворение е именно работата с тези млади хора. Силата им е в младостта им.Крайно невярно е, че аз съм техен учител, получава се нещо взаимно Песните ги правим заедно Вече издадохме албум, промоцията беше през май. Очаквам да са стопроцентови.
- Стопроцентови в раздаването си, това имаш предвид?
- Ами естествено! Ако не се раздават на сто процента, ако дават деветдесет, по добре да оставят пеенето и да се занимават с нещо друго. В изкуството е така. Или даваш всичко или не се занимаваш с това. Засега те се представят много добре, получаваме много покани за гастроли и нямам причини да се оплаквам.
- Новите четирима, заместници на „Тоника „ ли са?
- Не,не! Аз не искам да се прави връзка с „Тоника”. Всеки състав и всеки изпълнител си е със своята специфика. Аз никога не мога да направя отново това, което направих с „Тоника”, както и „Тоника” не може да направи това, което аз правя сега с младите. Държа на елемента уникалност и този елемент да направи четиримата разпознаваеми. Не искам да се казва”О, това са имитатори на „Тоника”ама не могат.” Навсякъде казвам, че не се радвам много на това, че хората понякога ги назовават Новата Тоника. Не искам да бъде така. Нека бъде новият състав на Диомов, а не новата „Тоника”.
- Държиш на тяхната уникалност, можеш ли да кажеш с какво точно са уникални Мина, Краси, Миро и Цани?
- Техният звук е уникалното. Те звучат камбанно чисто. Звучат много младежки и мисля, че стават все по-разпознаваеми и обичани от хората.
- „Да става каквото ще”-това е наградената ви в Македония песен. Ти също ли работиш на този принцип-Давам всичко от себе си пък да става каквото ще!
- Не,не, аз се раздавам на сто процента. Изпипвам нещата до педантичния детайл. Често ставам досаден за хората, с които работя. Тази фраза:”Да става каквото ще” е много бохемска.Тя не ми приляга. Аз бих казал:Да става както трябва! Така бих изпял тази песен.Песента направихме на шега, а тя взе ,че получи голямата награда в Македония и донесе голяма радост на Захари Чернев на „Петте сезона”и на мен.
- Зная, че наред с успехите си изживял и много разочарование, днес няма да говорим за тях, все пак не те ли промениха те? Не загубили доверието си ?
- Не, аз мога да кажа няколко думи за разочарованието. Приемам го вече по философски начин. Моето разочарование се нарича „Тоника”. Но аз донякъде ги оправдавам. Просто защото вероятно се бяха уморили от мен.Доста високи са били моите изисквания. И по тази причина помежду ни се е натрупала непреодолима умора Разбирам, но дълбоко съжалявам за начина, по който се разделихме. Простил съм им всичко Заради болестта на Гого дори им разреших да пеят песните ми, ако пожелаят. Скоро имаше едно телевизионно шоу, в което те изпяха две мои песни и аз бях много доволен.Защото след като са започнали да пеят песните ми, раната е започнала да зараства.А колкото до мен, болестта на Гого ме стресна, накара ме да преосмисля поведението си и да разбера, че животът е над всичко. Останалото е суета и дребнава заядливост.
- Ти даде много на Бургас, на неговата неповторима атмосфера, чувстваш ли се достатъчно оценен и признат?
- Да! Не съм получил нито един орден, но съм имал усмивките на хората, тяхното признание.Обичам своя град и се гордея, че съм негов почтен гражданин. Бургас бе обявен за най-добрия град за живеене. Той сега целият е в разкопки и ако някой имат съмнения в тази оценка, искам да им кажа, че Бургас има бъдеще и в скоро време той ще стане забележим град.
- Кой от хората, с които си работил през годините е най-голямата ти гордост?
- Не един,много са, но ще започна с Тони Димитрова. Тя израсна неимоверно през годините. В същото време, беше много земно момиче и си остана такава.Много се радвам за нея. Гордея се и с „Тоника”. Те са съставът на моя живот, въпреки тъжната ни раздяла. Гордея се с голяма част от песните си, които се превърнаха в шлагери и се пеят в цялата страна. Тези песни много често ме застигат и по някакъв начин слагат ръка на рамото ми. Казват: Не си живял напразно. Мъничко е, но хората обичат това мъничко и му се радват.
-О, съвсем не е мъничко.
- Може би е така. Написал съм над 400 песни Дори са повече, някой от тях дори не си спомням. Е, не всички са добри. Но не лежа на стари лаври. До последния си миг ще пиша моите песни Не мога да си представя денят, в който ще си кажа: До тук, Стефане, каквото написа-написа, седни си най-после и остави младите. Много се радвам на младите, но никой няма право да каже на композитори от моето поколение: Спрете да пишете, вече сте износени, вече сте уморени. Няма такова нещо
Фактът, че съм на 66 години и нямам свободна минута говори, че все още продължавам да търся. Моята равносметка е, че успехите ми са равни на провалите. Долу горе 1към 1 е резултатът
- Отново не съм съгласна с теб.
- Аз така се оценявам. Много грешки допуснах. От друга страна съм продуцент на над 34 албума, автор съм на музиката на много спектакли, документални и игрални филми. Цял живот съм получавал телеграми.Телеграми, които съм превръщал на песни. Получавал съм знаци от горе. Защото хрумването за една песен е знак. Знак отгоре. Настръхвам когато ми поръчат песен. Много ми е трудно да напиша песен по поръчка защото знакът го няма.Когато песента е плод на щастливо хрумване, знак който идва ей така, когато вървя или когато си карам колата, хрумва ми мелодията, записвам я веднага и се получава хубава песен Така ми е протекъл живота. Не мога да си представя живот без песента, без хората наоколо, без сцената. Наистина не бих могъл да си представя друг живот, без всичко това.
- Исках да те попитам какво правиш през свободното си време, тогава когато няма музика, но ти май нямаш такова време.
- А, защо? От време-навреме имам свободни часове. Тогава излизам в залива
- Ловиш ли риба?
- Не обичам това занимание.Рибата ми я дават другите. Просто качвам приятели на морска разходка.Но не се случва много често. Имам и вила в Стара планина и там ходя понякога. Обичам разходките в планината.
- Явно още мечтаеш заедно с младите, до къде искаш да отведеш новия си състав, къде очакваш да ги видиш?
- Не искам да ги правя фалшиви звезди, напомпани звезди, набедени звезди. За съжаление днес има достатъчно такива звезди Във време когато всичко може да се купи с пари, набедените звезди заплашват да са по-голямата част.Искам да направя група, която хората да харесват Искам да запяват песните им. Не искам да ги видя изцапани от мръсотията на нашия занаят. Искам да си останат толкова чисти, колкото са сега и да им напиша колкото си може повече добри песни.
- Дай Бог да се случи всичко това.
